За книгата: 2016 г. / "...Бившият началник на полицията в Рязан трепна и извади малка кутия с лекарства от вътрешния джоб на палтото си. Той го отвори, извади кървавочервено хапче и като го постави на езика си, го глътна. Наркотиците, разбира се, не са най-доброто нещо, което човек може да си позволи, но поне притъпяват болката, която трябваше да се върна в купето. Нямаше нужда да изморявате ненужно ранения крак, за да отвори вратата. Но в този момент се случи нещо, което го накара да забрави за всичко. За намерения, пейзажи, технологичен прогрес и дори - о, Всевишни! - за нейната болка едно момиче стоеше в коридора. Орест се почувства така, сякаш внезапно е развил симптом на Лермит: усещане за електрически удар, разпространяващ се отгоре надолу по гръбнака. Тя беше красива…»